С Баба Марта идва пролетта

loading...

В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ – ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време – пак женското, но стихийно, рушащо начало.

Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.

Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Първоначално женските сватбени носии са червени.

Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.

ТРАДИЦИЯТА

Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазят къщата, да не влезе в нея злото – болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.

Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци – мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите – отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало или зелено дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки – сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата “гадалушка”. Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни – по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай – избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината – ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо – ще има трудности.

Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести, на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената – здраве и сила, толкова необходими на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.